Макрон: спасител и разрушител
Когато на 7 май 2017 година Еманюел Макрон празнуваше в двора на Лувъра своята изборна победа, той и последователите му се любуваха на лекотата на този извънреден миг: съвсем необикновено бе, че е съумял да разбие френската партийна система на пух и прахуляк с обещанието да построи една нова, съвременна Франция върху руините на остарялата система. Макрон образува своя кабинет, включвайки в него както консерватори и социалисти, по този начин и безпартийни – това бе комбинация от новаци и хора с богат политически опит, подготвени да следват визията на младия президент под негово управление. Системата за ръководство беше скроена напълно по мярката на Макрон, позволявайки му да дърпа конците на всичко благодарение на стеснен брой доверени хора.
Това беше време, когато множеството избори в Европа се печелеха от евроскептични претенденти. Виктор Орбан в Унгария е последният образец за това. Еманюел Макрон обаче завоюва с ясно проевропейско обръщение и с куража да упорства за още по-силна интеграция вътре в Европейски Съюз. Докато неговите стопански промени постоянно се подлагат на критика като " десни ", по европейските въпроси Макрон показва по-скоро " лява " ориентировка. Но пътят от концепциите до практиката постоянно се оказва по-стръмен и по-каменист от предстоящото: безпределно проточилото се основаване на ново немско държавно управление и фактът, че ръководещата коалиция в Берлин има релативно едва изразен европейски профил небрежно попари цветистите френски фантазии.
Една от най-силните черти на френския президент вероятно е обаянието, което той излъчва – омагьосване, което оказва изключително мощно влияние даже над по-зрели и опитни водачи. Така Макрон съумя да омае с чара си и немската канцлерка. Удаде му се даже да изтръгне една чистосърдечна момичешка усмивка от другояче студената и затворена Ангела Меркел. Междувременно обаче меденият месец сред двамата наподобява завърши: канцлерката стартира своя четвърти управнически мандат със мощно отслабени позиции, нейният финансов министър-социалдемократ блокира промените в еврозоната по същия метод, по който го правеше и предшественикът му от ХДС, а първичният възторг на новото държавно управление наподобява се изпари под въздействието на присъщата немска нерешителност и колебливост.
Решителни проекти
Онова, което желае Еманюел Макрон, е да вкара опърничавите французи в 21-ия век, въпреки самичък той да скицира проектите си доста по-дипломатично. В реалност обаче задачата му си е напряко радикална. Президентът знае, че би трябвало бързо да организира неотложните промени, преди да се е формирала и втвърдила съпротивата против него. Дотук той съумя да прокара данъчни облекчения за компаниите и за хората с по-високи приходи, а на трудовия пазар разхлаби строгата отбрана от уволнения и наложи нови правила за воденето на тарифните договаряния. Типични дейности на демократичен икономист, настояват критиците му. Привържениците му – назад – приказват за нуждата да се внесе повече еластичност в застиналата френска стопанска система. А предстоят и още тежки промени – в просветителната система и правораздаването, както и в съвсем всички останали политически сфери. Това е задача за човек, който умее извънредно изкусно да се движи по острието на бръснача.
Има обаче и триумфи: за първи път от 10 години насам новите отговорности на страната са спаднали под трипроцентовата граница, годна в ЕС; след дълга пауза стопанската система се върна към растежа (с съвсем 2% ръст); а бизнесът последователно се оживява. От друга страна безработицата съвсем не спада – тя остава към 9 %.
Барбара Везел
В последно време Макрон се изправи даже против мощния железничарски профсъюз CGT - президентът желае да отнеме част от привилегиите на железничарите и последователно да внесе повече конкуренция в системата на задлъжнялата държавна компания SNCF. Синдикатите оповестиха протестни дейности, имаше вълна от митинги, само че те по този начин и не съумяха да сковават железопътния превоз напълно, а след няколко седмици стихнаха. Едно нежно болшинство от французи продължава да поддържа промените на Макрон, който значително съумя да се опази от гнева на улицата.
Във външната политика французите се любуват на лаврите, които обира младият държавен глава. Само за няколко месеца той върна страната на интернационалната политическа сцена, откакто в продължение на десетилетия тя страдаше от имиджа си на второкласна мощ и безгласна писмен знак. Макрон неуморно се бори, с цел да върне предходното огромно въздействие на Франция в някогашните ѝ колонии в Западна Африка, ангажира се в Сирия, включва се в интернационалните военни интервенции, подхваща мирни начинания, опълчва се на Путин и при всяка интернационална рецесия е в първата редица на хората, търсещи решение. При всички свои пътувания и държавни визити Макрон излага на показ цялото великолепие на френската президентска институция. Заради всичко това сънародниците му очевидно са склонни да му простят дружеските жестове към презирания американски президент. Според Макрон е по-умно да се беседва с Доналд Тръмп, в сравнение с да се показва неуважение към него. Външната политика на Макрон е ориентирана напълно към това да върне достойнството и славата на Франция, а вкъщи това му оказва помощ да обслужва патриотичните усеща на французите.
Най-трудното следва
Еманюел Макрон знае, че най-трудното занапред следва. През тази година ще би трябвало да се захване с промяната на банкрутиралата пенсионна система, което още веднъж може да се трансформира в мотив за всеобщи митинги. Съпротива се чака също и поради страхливо почналите съкращения в обществения бранш, както и във връзка на други непопулярни ограничения за редуциране на държавните разноски.
Бившите политически съперници на Макрон още не са се съвзели от нанесените им тежки изборни провали. Социалистите, консерваторите и десните екстремисти не престават да търсят същинското си лице. В риск за френския президент може да се трансформира обаче неговото лично придвижване " Напред ", което му оказа помощ на изборите, само че по този начин и не съумя да се трансформира в витална партия с непрекъснат електорат. А Макрон би трябвало да печели и доверието на французите отвън гражданско-либералния лагер.
Това, че една година след влизането му в Елисейския замък утвърждението за президента е малко над 50 %, не е по никакъв начин неприятен резултат. Но и първенец като Макрон е наясно, че на свидетелството му сега написа: „ Можеш и повече! ".
Това беше време, когато множеството избори в Европа се печелеха от евроскептични претенденти. Виктор Орбан в Унгария е последният образец за това. Еманюел Макрон обаче завоюва с ясно проевропейско обръщение и с куража да упорства за още по-силна интеграция вътре в Европейски Съюз. Докато неговите стопански промени постоянно се подлагат на критика като " десни ", по европейските въпроси Макрон показва по-скоро " лява " ориентировка. Но пътят от концепциите до практиката постоянно се оказва по-стръмен и по-каменист от предстоящото: безпределно проточилото се основаване на ново немско държавно управление и фактът, че ръководещата коалиция в Берлин има релативно едва изразен европейски профил небрежно попари цветистите френски фантазии.
Една от най-силните черти на френския президент вероятно е обаянието, което той излъчва – омагьосване, което оказва изключително мощно влияние даже над по-зрели и опитни водачи. Така Макрон съумя да омае с чара си и немската канцлерка. Удаде му се даже да изтръгне една чистосърдечна момичешка усмивка от другояче студената и затворена Ангела Меркел. Междувременно обаче меденият месец сред двамата наподобява завърши: канцлерката стартира своя четвърти управнически мандат със мощно отслабени позиции, нейният финансов министър-социалдемократ блокира промените в еврозоната по същия метод, по който го правеше и предшественикът му от ХДС, а първичният възторг на новото държавно управление наподобява се изпари под въздействието на присъщата немска нерешителност и колебливост.
Решителни проекти
Онова, което желае Еманюел Макрон, е да вкара опърничавите французи в 21-ия век, въпреки самичък той да скицира проектите си доста по-дипломатично. В реалност обаче задачата му си е напряко радикална. Президентът знае, че би трябвало бързо да организира неотложните промени, преди да се е формирала и втвърдила съпротивата против него. Дотук той съумя да прокара данъчни облекчения за компаниите и за хората с по-високи приходи, а на трудовия пазар разхлаби строгата отбрана от уволнения и наложи нови правила за воденето на тарифните договаряния. Типични дейности на демократичен икономист, настояват критиците му. Привържениците му – назад – приказват за нуждата да се внесе повече еластичност в застиналата френска стопанска система. А предстоят и още тежки промени – в просветителната система и правораздаването, както и в съвсем всички останали политически сфери. Това е задача за човек, който умее извънредно изкусно да се движи по острието на бръснача.
Има обаче и триумфи: за първи път от 10 години насам новите отговорности на страната са спаднали под трипроцентовата граница, годна в ЕС; след дълга пауза стопанската система се върна към растежа (с съвсем 2% ръст); а бизнесът последователно се оживява. От друга страна безработицата съвсем не спада – тя остава към 9 %.
Барбара Везел
В последно време Макрон се изправи даже против мощния железничарски профсъюз CGT - президентът желае да отнеме част от привилегиите на железничарите и последователно да внесе повече конкуренция в системата на задлъжнялата държавна компания SNCF. Синдикатите оповестиха протестни дейности, имаше вълна от митинги, само че те по този начин и не съумяха да сковават железопътния превоз напълно, а след няколко седмици стихнаха. Едно нежно болшинство от французи продължава да поддържа промените на Макрон, който значително съумя да се опази от гнева на улицата.
Във външната политика французите се любуват на лаврите, които обира младият държавен глава. Само за няколко месеца той върна страната на интернационалната политическа сцена, откакто в продължение на десетилетия тя страдаше от имиджа си на второкласна мощ и безгласна писмен знак. Макрон неуморно се бори, с цел да върне предходното огромно въздействие на Франция в някогашните ѝ колонии в Западна Африка, ангажира се в Сирия, включва се в интернационалните военни интервенции, подхваща мирни начинания, опълчва се на Путин и при всяка интернационална рецесия е в първата редица на хората, търсещи решение. При всички свои пътувания и държавни визити Макрон излага на показ цялото великолепие на френската президентска институция. Заради всичко това сънародниците му очевидно са склонни да му простят дружеските жестове към презирания американски президент. Според Макрон е по-умно да се беседва с Доналд Тръмп, в сравнение с да се показва неуважение към него. Външната политика на Макрон е ориентирана напълно към това да върне достойнството и славата на Франция, а вкъщи това му оказва помощ да обслужва патриотичните усеща на французите.
Най-трудното следва
Еманюел Макрон знае, че най-трудното занапред следва. През тази година ще би трябвало да се захване с промяната на банкрутиралата пенсионна система, което още веднъж може да се трансформира в мотив за всеобщи митинги. Съпротива се чака също и поради страхливо почналите съкращения в обществения бранш, както и във връзка на други непопулярни ограничения за редуциране на държавните разноски.
Бившите политически съперници на Макрон още не са се съвзели от нанесените им тежки изборни провали. Социалистите, консерваторите и десните екстремисти не престават да търсят същинското си лице. В риск за френския президент може да се трансформира обаче неговото лично придвижване " Напред ", което му оказа помощ на изборите, само че по този начин и не съумя да се трансформира в витална партия с непрекъснат електорат. А Макрон би трябвало да печели и доверието на французите отвън гражданско-либералния лагер.
Това, че една година след влизането му в Елисейския замък утвърждението за президента е малко над 50 %, не е по никакъв начин неприятен резултат. Но и първенец като Макрон е наясно, че на свидетелството му сега написа: „ Можеш и повече! ".
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ